Раждането протече прекрасно, благодарение на съпруга ми

Четейки за раждането, срещах два типа истории. Те завършваха така: „Още един път? За нищо на света!!!“ Други бяха шокиращи с оптимизма си: „Хареса ми!“ Не разбирах как ТОВА може да ти хареса?! А след раждането с учудване осъзнах, че всичко е минало "по вода". Защото до мен беше мъжа ми.

Въпросът да присъства или не той на раждането ме мъчеше не една седмица. Болницата допускаше неговото присъствие, но ние бяхме решили, че в родилната зала няма да влезе. Съмнявахме се и дали да бъде до мен по време на предродовата дейност. Не ми се искаше да види изкривеното ми от болка лице или да чуе нечовешките ми вопли. А и той не разбираше с какво би могъл да помогне, ако е с мен.

В крайна сметка, в последния момент той реши да остане. И в продължение на 11 часа неговите на пръв поглед незначителни действия колосално облекчиха моето състояние. Така че, ето защо е нужно партньорът ви да присъства на раждането:

Да ви помага да ходите
Стоейки контракциите действително се понасят по-леко. Бих казала три пъти по-леко. Но в определен момент краката се огъват и започва свят да ти се вие. Казват, че в тези моменти много помага масаж на гърба и кръста – опитахме, но ефектът от вървенето беше по-добър. Когато вече не ме държаха краката, мъжът ми ме хвана под мишниците и започна да ме разхожда. Така си вървяхме пет часа и понесох болките относително леко.

Да засича контракциите
Бях си свалила приложение за целта на телефона ми по-рано. Но да се съсредоточаваш върху дишането и да натискаш копчето са прекалено много действия за раждаща жена. Затова началото и края на контракциите започна да засича мъжа ми, като се отчиташе на доктора.

Така се получиха точни резултати, без да се съсредоточавам върху излишни действия.

Да коментира процеса
Няма нищо по-лошо от това да понасяш болка и да не знаеш кога ще приключи всичко това. Докторът идваше понякога, кимаше с глава и казваше нещо. След което мъжът ми, въоръжен със статии от интернет, четеше подробно какво се случва с мен и бебето в конкретния момент. „Поздравления, влизаш в активната фаза! Половината път вече е изминат!“

Благодарение на него нито минута не съм била в неведение.

Да се шегува
Знаете ли какво облекчава болките не по-малко от дихателните упражнения и ходенето? Хуморът. Ако бях сама, щях да гледам в прозореца и да се самосъжалявам. А мъжът ми не ми позволи да се съсредоточа върху болката: четеше новини от забавни сайтове и дори ме придума да гледам сериал – по точно серията от „Приятели“, в която Рейчъл ражда.

Според мен, дори и да не сте гледали цялата поредица, точно тази серия е идеална по време на контракции. Поне час (защото правехме паузи по време на болките) се смяхме и кикотехме.

Да парира роднините
Колкото е по-близо до термина, толкова по-често бременната чува: „Още ли не си родила? Е, кога?“ Има и приятели, които зорко следят присъствието ви в социалните мрежи и коментират: „Не е влизала от 7 сутринта, сигурно в момента ражда. Ще звънна, да питам…“ Подобни обаждания могат да те изкарат извън кожата. Затова в деня, в който започнаха контракциите, ние решихме да не казваме на никого.

Мъжът ми отговаряше на моите съобщения и най-важното – заблуждаваше майка ми, която звънеше през два часа. Ако тя, педагогът в пенсия, разбереше, че раждам, обезателно щеше да дойде да ръководи процеса.

И в заключение…
Благодаря на съпруга ми, че за 11 часа нито веднъж не изкрещях или не заплаках. Той не се бе подготвял предварително, но и не му се наложи да прави нещо сложно. Ако и вие имате възможност да получите подобна подкрепа – не се колебайте. Освен това той може да си тръгне във всеки един момент, а в родилната зала, където мъжете обикновено получават психотравма, никой няма да го завлече насила. Според мен, там той действително няма какво да направи.

Така че, опирайте се един на друг и нека и вашата история да завърши с думите: „На мен ми хареса. И обезателно ще родя още веднъж.“

Текст: Анна Кондрашова/detstrana.ru, превод: Надя Горанова